Златото е един от най-често фалшифицираните благородни метали. Това е така, заради високата цена на истинските златни изделия и заради трудното разпознаване на ментето от непрофесионалист. Ако сте намерили златно бижу и нямате търпение да разберете дали струва нещо, или се съмнявате в истинността на златен предмет, който притежавате, има няколко начина за проверка на злато в домашни условия. Имайте предвид обаче, че единственият сигурен начин е при бижутер, който ще направи тест с азотна киселина (реактив), като по този начин ще могат да се определят и каратите на златното изделие. Преди да отидете в най-близкото златарско ателие, може да направите няколко прости теста, които да ви ориентират дали изобщо си заслужава разкарването.

Как се прави:

Метод 1 – Визуален оглед и проверка за печат.

Огледайте добре предмета от всички страни. Потърсете потъмнели или изтъркани места. Златото е изключително устойчив метал, който не взаимодейства и не се окислява от въздух, вода или киселини (с изключение на „царска вода“ – смес от солна киселина и азотна киселина). Ако разполагате с пълно менте и имитацията е сравнително некачествена, ще има промяна на златистия цвят на определени места, обикновено по ъглите и ръбовете на изделието. Освен това, е възможно да се наблюдава и потъмняване по местата, които имат допир с кожата (ако е бижу) поради изтъркване на повърхностното покритие. Добра идея е да сравните цвета на съмнителния предмет с нещо златно, в което сте сигурни. Имайте предвид, че турското злато е с леко по-червеникав цвят, поради по-високото съдържание на мед. Опитайте се също да усетите теглото на предмета. Златото е много тежък метал и ако изделието е истинско, ще ви се стори сравнително тежко за размера си.

Потърсете печат за чистотата на пробата – титър. Въпреки че наличието или отсъствието на печат не е сигурен признак за тест на злато, поне ще ви даде някаква информация. Напълно възможно е, ако златният предмет е много стар, печат да липсва или да е изтъркан, което съвсем не означава, че имате менте. Най-често използваните сплави за производство на бижута са 14 и 18 каратовите. Огледайте се за печат, показващ каратите, който може да представлява директно изписаната им стойност, например „14к“ или „18к“, или пък стойността на чистотата на пробата, съответно „585“, или „750“.

Метод 2 – Проверка с магнит.

Златото, както и среброто, не се привлича от магнит. Това означава, че ако при доближаването на магнита има привличане, то предметът със сигурност не е от злато. За жалост обаче, ако няма привличане, този тест не може да даде сигурна гаранция, че проверяваният предмет е истински, тъй като има метали, които се използват за изработката на фалшификати, които също не се привличат от магнит.

Метод 3 – Проверка чрез порцелан.

Потъркайте предмета върху негланциран порцелан. Може да използвате чиния или чаша, а ако всичко, което имате под ръка е с гланцово покритие, потърсете нещо подходящо в най-обикновен магазин за домашни потреби. Имайте предвид, че може да остане перманентна следа върху порцелана. Ако след натъркването остане черна следа, то предметът е имитация. Ако следата е златиста – вероятно имате истинско злато. Този тест обаче не изключва възможността изделието да е само позлатено.

Метод 4 – Тест с азотна киселина.

Това е най-сигурният начин за проверка на злато. Желателно е този тест да се направи от професионалист в бижутерия, тъй като е малко по-сложен от предишните методи. Ако все пак имате такава киселина под ръка и искате да си направите проверката сами, задължително използвайте предпазни средства като ръкавици и защитни очила. Не вдишвайте изпаренията от киселината! Направете дълбока драскотина някъде по предмета, където няма да се забелязва. Ако забележите друг цвят отдолу, например сребрист или черен, няма смисъл да продължавате теста, тъй като в най-добрия случай изделието е само повърхностно позлатено. Капнете съвсем малко от киселината и наблюдавайте реакцията. Ако предметът е златен, няма да има промяна в цвета на тестваното място, тъй като, както беше споменато, златото не взаимодейства с киселини. Бижутерите правят този тест по подобен начин, като натъркват предмета върху специален камък, докато остави златна следа. След това се капва от точно определен разтвор на киселината (реактив) и се наблюдава реакцията. Целта на реактива е да определи не само дали предметът е от злато, а и да се установи чистотата на пробата.